Как да мотивираме децата в дистанционна форма на обучение?
Много деца не се усещат добре по време на отдалеченото образование, изключително когато то продължи прекомерно дълго. Не могат да се концентрират и нямат мотивация. Случващото се е изцяло обикновено и има своите аргументи, само че за благополучие има и способи, по които ние, родителите, бихме могли да им помогнем. Защо отдалеченото образование не е дейно?
За огромна част от работещите родители отдалеченото образование е еднакво на стрес, тъй като учениците би трябвало да се оправят сами, употребявайки само наличните онлайн запаси. Извървеният до през днешния ден път бе дълъг, бодлив и, уви, за част от хората към момента не е завършил. Когато едно дете е стимулирано, то се оправя еднообразно добре и в двете форми на преподаване.
Защо множеството малчугани губят мотивация? Какво съставлява мотивацията?
Усещането за мотивация изискуем на мозъчния център за възнаграждаване, който отделя невротрансмитера допамин. Той ни кара да се усещаме прелестно, задейства и доставя с сила мозъка ни. Когато получаваме сигнали от центъра за възнаграждаване, равнищата на допамин се покачват и имаме предпочитание да продължим напред. Когато обаче концентрацията му спадне, изпитваме незаинтересованост и нямаме мотивация за каквото и да било. Един от най-големите врагове на допамина е стресът. В детския мозък той може безусловно да занули равнището на невротрансмитера. Освен това, стресът потиска функционалността на префронталния кортекс. Ако принудим детето да седне и да учи, то въпреки всичко няма разбере и усвои нищо, тъй като точно префронталният кортекс дава отговор за мисленето.
Пандемията от ковид изправи целия свят пред невиждано предизвикателство. Училищата бяха затворени, а учениците трябваше да преминат към отдалечена форма на образование, без да знаят какво значи това. Липсата на подготовка аргументи мощен стрес както на децата, по този начин и на техните учители и родители, а той е инфектиран – напрегнатите и обезпокоени родители неумишлено трансферират страстите си върху децата. Крайният резултат е, че равнищата на допамин в мозъка на децата внезапно спаднаха. А с това и тяхната мотивация. Да не пропущаме и обстоятелството, че част от родителите пробват обезверено да управляват държанието на децата си, което още повече способства за влошеното им прочувствено положение.
Напълно разбираемо е, че възрастните бяхме, и към момента сме разтревожени от качеството на образованието онлайн. Нашата тревога ни направи и прекомерно настоятелни. Когато не стопираме да повтаряме и подсещаме, че би трябвало да си напишат домашните, да слушат в часовете и така нататък, децата ни имат чувството, че нямат надзор над личния си живот. Най-вероятно никой от нас не желал да реализира сходен резултат, само че по-важното е, че малчуганите се усещат тъкмо по този начин. Техните усеща имат значение.
Натрупвайки се, тези няколко източника на стрес, водят до по този начин наречения отровен стрес, който се управлява доста по-трудно. Той е изключително рисков за развиващия се детски мозък, покачва доста равнищата на стрес и унищожава кафези в амоновия рог (хипокампа), който дава отговор за основаването и съхраняването на мемоари. Затова на децата им е мъчно да възприемат и запаметяват уроците.
Съвети за мотивация на възпитаници в отдалечена форма на образование
1. Овладейте личния си стрес
Ако успеем да го реализираме, освен ще помогнем на себе си, а и на децата си, тъй като те ще усетят смяната и ще са по-спокойни. Когато им демонстрираме, че можем да преодолеем своята тревога, незабелязано ги учим по какъв начин те самите да се оправят със напрежението и да бъдат по-устойчиви. За задачата можем да опитаме някои дихателни практики, да стартираме да спортуваме, да медитираме или да практикуваме осъзнатост.
2. Отпуснете юздите на децата
Звучи ужасно, нали? Всеки от нас желае най-хубавото за своето дете. Често ги направляваме, с цел да ги предпазим от неточности. Но положителните ни планове в доста от случаите са следващият източник на стрес, който нападна мотивацията и способността им да възприемат и запомнят.
3. Насърчавайте ученето, не осъществяването на съответни дейности
Виждали ли сте бебе или малко дете, което не е стимулирано? Едва ли. Малчуганите са любопитни по природа. Те обичат да научават нови неща. Ако детето отхвърля да си напише домашното да вземем за пример, можем да пренасочим напъните си към асимилиране на новия материал, без да го притискаме. Училището не трябва да се свързва само с писането на домашни или приемането на високи оценки. То би трябвало да учи децата, да им предава познания. Да, триумфът е значим, само че, с цел да бъдат стимулирани да учат, децата би трябвало да изпитват наслаждение от това.
Затова е по-добре първо да ги подтикнем да научат новите неща от урока и по-късно да напишат домашното. Ако не престават да отхвърлят да го създадат, просто би трябвало да ги оставим да си понесат следствията. Не бива да подценяваме децата. Когато се сблъскат с действителността и последствията от своите дейности, те бързо схващат кое е вярно и кое – не. Не единствено ние, родителите, можем да ги научим на дисциплинираност. Нека сами схванат до какви последствия водят постъпките им, да стартират да вършат причинно-следствени връзки („ Не си написах домашното и по тази причина получих двойка “).
Ако непрестанно повтаряме и притискаме малчугана, той ще насочи отрицателните си страсти към нас. Ще ни възприема като източник на стрес. Което от своя страна ще докара до неговите опити да се бунтува, да ни победи. Тогава се изгубва смисълът, който сме вложили в своите дейности.
4. Фокусирайте се върху връзките с детето, не върху писането на домашните
Топлите и сигурни взаимоотношения родител-дете са в основата на неговия благополучен и сполучлив живот в зрелост. Дори в тази нежна възраст на него не му липсват източници на стрес – учители, връстници, домашни работи, изпити и така нататък Всеки може да ускори напрежението, само че единствено родителят може да обича детето толкоз доста, че да го накара да се усеща в сигурност, даже когато е сбъркало. Можем да бъдем за него кей, място, на което да идва с готовност, а не да заобикаля.
5. Подкрепяйте детето си и го научете да разпознава напрежението
Ако детето не желае да учи, би трябвало да го подкрепим, вместо да го укоряваме. За да върнем мотивацията му, първо е нужно да повишим равнищата на допамин, а обвинителният ни звук няма да го реализира. Разбирането и безусловната любов обаче ще съумеят. Хубаво е да поговорим с него, да разберем какво го тревожи, да го насърчим да споделя страстите си, в това число и отрицателните. Когато човек разпознае напрежението, е направил първата крачка към неговото преодоляване. Както споделя доктор Даниел Сийгъл: „ Name it to tame it ” („ Назовете го, с цел да го овладеете “).
6. Създайте спокойна среда
Спокойствието може да се реализира и посредством уравновесено хранене, първокласен сън и подобаващи условия за учене.
За страдание, от време на време имаме потребност от по-бързоизпълними рекомендации. Такива, които да изпробваме още на следващия ден. Кристен ДиЧербо е специалист по образованието, който работи в организацията с идеална цел „ Khan Academy “. Той поучава всички родители да си зададат два съществени въпроса, преди да опитат да съживят желанието на децата си да учат:
1. Как мога да му оказа помощ да повярва, че ще се оправи?
2. Как мога да прибавя стойност и смисъл към образователния развой?
Практични препоръки за повишение на мотивацията
1. Поставяне на цели и следене на напредъка
И задачите, и напредъкът са извънредно мощни мотиватори, защото карат детето да повярва, че може и придават смисъл на заниманията му. ДиЧерби предлага да обсъдим с ученика какви да бъдат задачите и по какъв начин се движи той във връзка с постигането им. Така детето ще усеща, че упражнява надзор и че нещата зависят от него. Ето няколко образеца за другите възрастови групи:
6 години: За най-малките възпитаници задачите би трябвало да бъдат краткосрочни, а опциите за избор – характерни и лимитирани, с цел да не се объркват. Можем да предложим следното: „ Нека изберем едно нещо, което да свършим до дъно тази заран. Бихме могли да напишем фрази по ето тези три картинки или да решим ето тези 10 задания. “
11 години: В тази възраст задачите би трябвало да са малко по-дългосрочни, само че въпреки всичко да са разграничени на други, по-малки цели. Можем да кажем: „ Хм, по какъв начин ли ще се усеща твоето Аз в петък, в случай че оставиш всички домашни и уроци за тогава? “. Можем обаче да постъпим и по друг метод: „ Хайде дружно да разпределим дилемите, свързани с часовете ти по математика, за цялата седмица. Нека забележим какъв е материалът. Какво би желал да приключиш до края на седмицата? Как би желал да разпределим в петте дни дилемите и уроците по математика? “.
16 години: Тук фокусът би трябвало да падне върху това, което детето желае да научи, след което да се обърне внимание на това, което е нужно, с цел да го научи.
2. Уверете се в постижимостта на задачите в къси периоди - Ако задачата е дълготрайна, би трябвало да преценим деликатно какъв брой време е нужно. Разумният краен период дава по-големи шансове за триумф.
3. Намерете метод да проследявате напредъка на детето - Има доста приложения, с които ние, възрастните, наблюдаваме физическата си интензивност или направените разноски. Защо да не можем да проследим и успеваемостта на ученика? Важното е да намерим средство за премерване на напредъка му. Само тогава ще можем да разберем по кое време той е постигнал задачата и да споделим позитивните страсти с него.
4. Покажете на детето по какъв начин задачата е обвързвана с нещата, които детето обича - То може да желае да усвои умеене, което след това да му бъде от изгода при практикуване на негово занимание. Или пък да научи неща, които да го приближат до мечтаната от него специалност.
5. Записвайте всяка компликация при асимилиране на образователния материал - Няма дете, което да се оправя еднообразно добре по всички предмети. Когато сме наясно със слабите му места, ще бъде по-лесно и да намерим метод да му помогнем, с цел да не се обезкуражи.
6. Награждавайте детето, само че го правете премерено - Всички знаем, че подаръците прибавят стойност към това, което децата вършат. Много е значимо обаче да знаем по какъв начин тъкмо да ги награждаваме, тъй като има заплаха да реализираме противоположния резултат – да попречим на вътрешната му мотивация. Има разнообразни типове дарове и награди – хвалба, по-късен час за лягане, разходка до обичаната площадка или парк. Стимулите би трябвало да бъдат дребни и да са такива, които бихме могли да предоставим колкото пъти е нужно. В началото можем да ги награждаваме по-често, след което да стартираме да удължаваме интервалите сред тях. Обикновено този миг настава, когато ученикът самичък вижда изгодите и резултатите от положения труд.
7. Покажете на малчугана какво държание бихте поощрили - Трябва да се фокусираме върху напъните на детето, не върху крайния резултат.
8. От време на време го изненадвайте - Можем да го награждаваме по друго време, с цел да запазим момента на изненадата. Когато човек знае, че ще получи премия, само че не по кое време и каква, той е по-постоянен в държанието си. Да мотивираме децата си не е толкоз мъчно, в случай че самите ние се освободим от своята неустановеност и ги поддържаме безусловно. Дори и да желаеме, не можем да ги държим постоянно за ръка. Колкото по-рано се научат да бъдат самостоятелни и виновни към отговорностите и образованието си, толкоз по-мотивирани ще са.
Инфо: www.framar.bg
